someone as dangerous, tainted and flawed as you.

Все още те помня. Такъв, какъвто беше онзи ден, когато се срещнахме за първи път. С онова сивото палто, което някога е било на дядо ти, загинал във войната. "Kaзват, че приличам на него по черните очи", ми споделяш. Помня запленението, с което те гледах тогава, когато ми разказваше историята на живота си. Обичах черните ти къдрави коси, които падаха изящно върху бялото ти лице. Знаех, че няма да се обръснеш и тази сутрин, и на другата, и на по-другата. Не защото не искаш, а защото като малко котенце се отърквах в грубата ти буза винаги, щом ме целунеше.
Споменът за теб е един от най-милите. Не ми се иска да го пускам.