Да се влюбиш в порно актьор.

Осъзнавам колко особено несериозно звучи, но.. съм абсолютно обсебена. Какво по-интересно в понеделник вечер от събиране с приятелки и порно? Смея да кажа един от най-добрите ми понеделници евър! Аз и Дария в тях с около 50 GB порно на Brazzers, предимно.
"Ще се влюбиш в него.", предварително ме предупреждава. "Има красива пишка, мръсна
муцунка и чука като за световно."
"Е, идеалният мъж.", отговарям.
Пускаме си Belladonna: Manhandled 4 и очаквам да видя за кого ми говори толкова настойчиво, че и чак обяснява как се е пипала цял ден, гледайки го. И как това е най-великият любовник, съществувал някого. Признавам, че съм скептично настроена.
Oбаче шибаният James Deen оправда всяка дума на скъпата ми приятелка. Всяка шибана дума. Не става въпрос за надареността му, нито за красивото му лице. Става въпрос за отношението му към жените, с които спи. Предполагам на моменти има някакви садомазохистични отклонения, което е окей с мен, защото и аз имам такива изкривявания. Но този човек е влюбен във всяка. Начинът, по който им говори на ушенце. Мръсотии, от мръсни по-мръсни. Начинът, по който ги гледа в очите, докато влиза в тях. Начинът, по който откача, докато се гърчат в ръчичките му. Желанието му да свършат минимум 5 пъти, преди той да достигне до края. ЕТО ТОВА НАРИЧАМ АЗ МЪЖ. В истинския смисъл на думата.
И не спирам да си мисля, че може би всяка една от нас има нужда от един Джеймс Дийн в живота си, за да осъзнае колко е специална. Не говоря за порно актьор, в когото да се влюбиш. А за мъж, който се държи така с теб. Не в леглото, а в живота. А може би пък леглото е животът (което може би звучи супер цинично, но предвид последните събития е логичен извод). Такъв един, който пренебрегва себе си, за да ти достави удоволствие, защото ти си негова, защото е влюбен, ТИ СИ ШИБАНИЯТ МУ СВЯТ И ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО.
Страшно ми е романтично, че даже виждам в порно актьор мъжа на живота си. Да взема да почна да правя любов? Или пък не? Или да чакам вечно своя Джеймс Дийн. Шеф в работата. Чаровник с приятелките ми. Държащ на думата си. Мръсник в леглото. Май искаме много от мъжете, а?

forget to remember.

музика: The Smiths - Asleep


нека си говорим в метафори.

добър начин да си кажем истината най-после. 

или да избягаме от нея. 

трансфер на дума в дума е възможен.

дали трансферът на чувства в човек 

може да се реализира по този повод? 

обаче взе да ми писва да съм поетична с теб. 

дай да прекъснем метафоричните си 

отношения,
да загърбим платоничното
и да се впуснем в нещо по-... реално?
лиричната ти същност не пасва
на моя социален реализъм.
О, Ромео, защо си ти Ромео?
и защо аз не искам да съм Жулиета в тази пиеса.
Шекспир е отдавна мъртъв.

limit to your love.

Когато си in denial, e възможно най-лошото положение. Слушаш тъжни песни, мислиш си за определен човек, не можеш да се спреш. Нещо като да се пуснеш по едно от онези супер скоростни влакчета, които уж се водят "влакчета на ужаса". Струва ти се ужасно дълго, мъчително, безкрайно.. и най-вече ти идва да се изповръщаш след това. Защото всеки шибан орган в тялото ти се чувства, сякаш е дарен отдавна на въпросното същество.

И защо говоря за това?

Защото най-после смятам, че съм срещнала човек, който си заслужава. И за когото не мога да си призная, че е различен. Че ми прави нещо, не знам какво. И то не пред другите. На другите около мен им е пределно ясно какво се случва, какво ще се случи после и как по-точно ще завърши цялата история. Аз не мога да си го призная пред себе си. Донякъде, защото не искам да кажа "Да, зависима съм от този човек", донякъде, защото ако потвърдя обсесията си, значи съм се въвлякла в поредния безсмислен филм с трагичен край, в който аз съм разбита на парченца, а другият човек - безкрайно щастлив.

Жестоката истина е, че май съм влюбена. И ми идва да изстрелям от сърцето си шибана дъга от чувства, за да направя един-единствен човек щастлив. Който прави мен щастлива. Само с присъствието си. Само с един ред. С един поглед. Една целувка. Дори фактът, че се намираме в една стая ме прави щастлива. Ако ще и "Монополи" да играем!

Страхът от rejection обаче е по-силен. Не можеш да го победиш. Игра на сенки. Дали ти даде онзи знак, който очакваш да видиш, за да рискуваш и да се хвърлиш отново в потопа, или всъщност на тебе ти се иска да се е случило. Защото не ти се иска да си отхвърлен наново. И да се събираш малко по малко или по-лошо - някой друг да те събере и в крайна да минеш през него като ураган и ще се случи това, което е довело теб до тази отчайваща ситуация.

Предполагам не искам да минавам през всичката драма още веднъж. Но пък май, за да е щастлив човек, точно от това има нужда. Постоянна смяна на сезоните. Постоянен вятър. Постоянно течение. Сивотата ни убива. Разнообразието и опитите са новото "сиво". Новата мода. Придържайте се към нея, за да получите това, което искате. Понеже аз съм старомодна, ще си го карам по моя начин. Пожелайте ми успех.