bloodsteam.

чета си аз хороскопското описание за "жената стрелец" и си мисля "ебахти вярното."
дали защото искам да се вкарам в някакъв стереотип, или защото... просто е вярно,
такива изводи не мога да направя.
когато бях малка и го четях, нищо не разбирах от него.
и все си мислех, че е пълна измишльотина.
съответно зодиите бяха напълно категоризирани почти веднага като нещо изключително
тъпо и безполезно, което няма никакво значение в общуването с хората, камо ли в
общуването с онези, странните, от другия пол.
ама вчера нещо ми изпуши и реших да си чета характеристиката според зодиака.
и стигнах до някакъв извод, че вътре има изключително голяма ударна доза истина.
наистина съм смела и спонтанна.
и наистина съм своенравна.
и мразя ограничения.
и обичам да се смея.
и се държа "а ла гарсон".
и съм "опърничавата" на Шекспир, ако искате.
и всичко толкова лесно ми доскучава, че ако мислите да сте ми нещо повече от просто
занимавка за отбиване на времето, трябва да сте НАИСТИНА, АМА НАИСТИНА интересни.
сега ме тормози една и съща мисъл.
дали съм се родила със заложени "зодиакални характеристики", които
са се отключили в следствие от преживяното или пък са се формирали сами от факта, че
са ми се случили неща, които съм пречупила през своята призма и съм преживяла, натруп-
вайки ги в себе си като някаква ненужна ръжда, която само си чака удобния момент, за
да падне.
и още нещо.. дали всички "жени стрелец" са такива като мен?
логично е, щом има общи характеристики, да са такива..
обаче аз познавам не една или две и нито една не отговаря на тея условия.
освен аз.
почвам да си мисля, че съм специалната типична "жена стрелец",за която пишат по книгите.
никакви примеси.
100% стрелец.
чист.
породист.
почти чувам обявата в съзнанието си:
"100 процентова жена стрелец, с къдрава коса, сини очи, извратен циничен ум, малко "а ла гарсон",
с предпочитания в областите на политиката и обществените събития, интерес в музиката, търси
своята сродна зодия. не е за изпускане.

п.с.: търсят се предимно близнаци.
п.с.2.: да се знае, че тя няма афинитет към козирози. не и понасят. така че, козирози, съжалявам.
търсете си друга 100 процентова жена стрелец"

дали ще сработи подобно нещо?
едва ли.
никога не сработва.

when you said it's nobody's fault, well, i guess you mean it's mine.

i thought we'd make it, but what the fuck did i know?

януарски следобеден ден в Сливен.
16:12
аз се наливам с топло кафе.
слушам Jaya, както всеки друг път.
и ето.. тръгва Nobody's fault от winamp.
пускам я на replay.
чудя се.. мамка му, защо Джефри е написал толкова готин текст, който да ме кара
да се замислям за някакви минали неща и да ме избива на философстване.
не е честно.
предполагам "миналите неща" ме направиха това, което съм в момента.
онези, които са били несподелени.
онези, които са ме наранили.
онези, които са ме накарали да прокървя до болка.
нали знаете, казват, че "това, което не те убива, те прави по-силен" and that kind of bullshit.
никога не съм вярвала в тези думи.
винаги съм смятала, че с всяко разочарование умира по една истинска частичка от мен,
която загубвам завинаги, перманентно отсъствие на "мен" от "мен" и вероятно перманентно
"отдаване" на "мен" на някого другиго, който често спорно заслужава тази чест.
и сега идва редът на онова размишление дали някога отново ще се събера цялата.
или трябва да обикалям къщите на "онези" и да им се моля да ме върнат при мене си.
техният отговор: "ми.. сори, мацка. аз не съм вземал нищо от теб. освен якия секс и яките
свирки, ама не мисля, че те трябва да се броят, защото.. е, защото ти сама си ми ги даде."
"ама.. не е така бе, пичове." ми се иска да изкрещя на света от тъпи курове, които не осъз-
нават каква притегателна сила имат всъщност."изобщо не е така. аз съм вложила част от крехката си душичка дори и в секса. и сега си я искам обратно."
иска ми се да се видя същата, каквато бях преди 3 години, сега.
една такава.. щастлива, безгрижна, оптимистична, необременена.
липсвам си. ужасно много си липсвам.
поглеждам се в огледалото и си липсвам.
и не е, за да се разочаровам от това, което съм сега.
не. напротив. гордея се със сегашното си аз, готово да мачка всички и да им докаже, че е нещо,
някой, човек, способен на велики дела.
обаче това сегашно аз никога няма да бъде онзи свръх-аз, към когото се стремя, без да се е съединило с предишното.
липсвам си. ужасно много си липсвам.
защото сега щях да съм отвъд всичко, което вълнува съзнанието.
щях да съм прескочила бариерата, водеща към самопознанието.
и пак стигам до онзи момент, в който осъзнавам, че ми трябва някой, който да ме върне назад.
да ми покаже миналото, за да продължа в бъдещето.
да отвори скрина, потънал в прах и да разкрие всички тайни и мечти, вярвания, сънища, рисунки за бъдещето, гадания.
това обаче не се случва.
и не е ничия друга грешка освен моя.