Представете си почудата ми, когато осъзнавам, че всичките ми приятелки са близки с въпросното чудо " Escapelle " . Мисля си: " Боже, това на мене никога не може да ми се случи. Защото съм отговорна и защото за разлика от тях аз ползвам презервативи и като цяло, защото на мен никога не може да ми се случи подобно чудо. " и отправям саркастично-мила усмивка към Дес, поредната , споделяща ми проблемите си и най-вече невероятното си притеснение, че може след 9 месеца да се наложи да прекара определен период в родилното. Бързичко преброявам наум всички женски индивиди, които някога са ми се обаждали в малките часове с подобно оплаквания и са свършили, изпивайки " вълшебното хапче ". Софи, Яни, Марти, Маги, Нел, Пи.. а също и Ники на втора степен, Диди, Маргарита... и изведнъж осъзнавам грозната истина, че всички около мен правят опасен секс, който винаги беше предизвикал у мен някакви тъпи женски страхове, свързани с люлки, кърмене, беберони и т.н. Ърл в тоя момент би казал " Кармата няма как да не те подмине, самозабравило се момиче. " и би бил изключително прав. Не за друго, просто кармата наистина ме преследваше, за да ми завре гадния си юмрук в лицето и да ме насини така, че да помня за цял живот случилото се.
Беше една от онези вечери, в които не можеш да мислиш за друго освен секс. Можех да го подуша от километри, а най-лошото беше, че аз самата миришех на секс. Не че бях го правила скоро, напротив, бях му сърдита на онова говедо тъпо, защото беше егоист и винаги мислеше за своите оргазми повече. Въпреки всичко не се сдържах, грабнах телефона и набрах номера му:
- След половин час у вас, ясно?!
- От кога така, гадино мръсна.
- Откакто ми се чука. - и затворих.
О, боже, нямах търпение да усетя пулсиращия му пенис в себе си, все по-надълбоко и по-надълбоко, и по-надълбоко. Подмокрях се само при мисълта за носещото наслада движение " вътре - вън ". Сложих онова сатененото бельо, цвят кафе, за което знаех, че го побърква, отгоре облякох почти прозрачната си бяла рокля и бях готова вече за разврат. Бях сигурна, че е познал, че съм пред вратата му по аромата ми на Burberry.
- Ама ти наистина си дошла, за да... сеш' се.
- Да не мислеше, че блъфирам?!
- Мислех, че се сърдиш за онази случка миналата седмица.
- Разбира се, че се сърдех. Но.. щом съм тук, това какво ти говори?
- Влизай...
Усещах погледа му по себе си. Изследваше всяка част от тялото ми бавно - от краката, повдигнати на 12 сантиметра през дупето ми до врата, ухаещ на секс.
След точно 10 минути и двамата бяхме голи. Обичах раменете му. Широки, може би леко кокалести, но когато ги обгърнех с ръце, имах чувството, че го притежавам целия. Признавам, че когато става въпрос за fingering, той е най-добрият. Успява някакси да напипа слабото ми място и да ме накара да стена до побъркване. А точно когато съм на върха от кеф, влиза в мен. И единственото, което мога да направя, е да викам " ДА. ДА. ДА.ООООО, ДА.". Вече бях свършила два пъти, когато дойде и неговият ред. Виждах удоволствието, изписано на лицето му. Беше толкова лесно да го побъркам. Ето.. виждате ли, малката веничка на челото му затупа по-бързо, той изпадаше в екстаз и точно след секунди щеше да се случи онова, което исках да получа като доказателство, че съм го умопобъркала отново. И то се случи. Само че тоя път беше различно... нещо наистина беше различно. Докоснах се. Знам, че по принцип се подмокрям лесно с него около мен, но... моят секрет не е толкова гъст..
Изведнъж усещам паниката, заливаща ме цялата като оня леген студена вода, която лисва жената на Слави и Зуека в " Дулсинея ".
- ЦЪКНИ ЛАМПАТА! ВЕДНАГА! - чувам гласа си една октава по-висок, а ръцете ми вече треперят.
- О, БОЖЕ! Извинявай, беше... - той си губи думите. Значи съм права. Значи наистина е свършил в мен. Изпадам в истерия моментално:
- Супер, мисли име на детето. Защо да не го кръстим Лора?! Не, прекалено много кучета се казват така.. Защо не Кристин, а?! А?! КАК ПО ДЯВОЛИТЕ УСПЯ ДА СВЪРШИШ В МЕН?! НАЛИ БЯХМЕ С ПРЕЗЕРВАТИВ?!
- С-скъса се. - уплашен отговои той.
- Чудесно, бъдещ татко.. чудесно.
Бях изгубила пълен контрол. Карах на автопилот и не знаех през какво минавам. Не осъзнавах и че го наранявам. Предполагам някои от вас имат идея за какво говоря. Думите излизаха от устата ми ей така, произволно. А той ме гледаше тъжно и виновно. Какво да направя, че съм гаден егоист?!
