Промяната в нас, жените, е зловещо ужасна. Не сме онези раними същества, които имат нужда от силен мъж до себе си за опора. Не сме дамите, които мият чинии и пушат цигари, докато стоят вкъщи по цял ден и домакинстват, за да може вечерта мъжът им да се прибере и да бъде доволен от уюта, които им предоставяме. Не сме принцеси, които имат нужда да бъдат спасявани.
Ние сме агресивни. Толкова много искаме да бъдем равни на мъжете, че забравяме да бъдем себе си. А именно жени. Може би е време да се върнем във времето, когато да бъдеш жена, е било ценност. Да станем нежните цветя, които могат да виреят само и изключително в семейни условия.
За съжаление това е абсолютно невъзможно.
