no need to run. and hide.

Аз съм като това голямото пухкаво-незнайно-какво-е нещо.
Искам свобода!

deliverance.

i guess i gotta fly away. far away.

cause i gotta find my way.

усещаш ли йонизирания въздух върху кожата си вече?

аз цяла година за това копнея - онзи момент, който ще си подаря, когато дойде Джули.

онази прекрасна "жена", носеща началото на лятото.

топъл бриз в косите, пясък между пръстите на краката, цветната плажна рокля, която

съм си купила от Ейдж енд Ем и която цяла година съм скатавала в гардероба си.

мохитото и книгата с многото градуси по Фаренхайт на Рей Бредбъри вече ме викат.

морето не чака, човече. пее ли, пее. една от онези моряшки песни, които можеш да чуеш

само ако допреш ухото си до рапан.

пуууууууууууф!

разбиват се една по една в скалата концентричните окръжности с незнаен епицентър.

знам обаче едно.

моят епицентър това лято ще е нейде между Варна и Бургас.

защото морето не чака, човече.

морето не чака.