dream it black.

полунощ минава, а сънят бяга от мен.

общувам си само с луната.

праща ми изречения по лъчите си

и ги отразява в прозореца,

за да станат разбираеми за мен.

харесва ми.

аз пък и говоря нежни думи,

а тя се топи, и топи, и топи като

кашкавал върху препечена филийка.

казвала ли съм ти?

с нощта сме си сестри отколе.

разбираме си се, от еднакво тесто сме замесени.

една кръв тече във вените ни.

гордостите ни се ближат взаимно като

ранени животни.

нейната, ранена от Слънцето.

моята - от мъж.

но се спогаждаме за свое добро.

делим мъки, страсти, сълзи.

дочула отнякъде, че така е по-лесно

да се оттървеш от тягостта.

и се обичаме.

обичаме се, защото кой друг ще ни

обикне истински? 

Ain’t misbehaving, saving my love for you.

когато тромпетите засвирят, 

оставам безмълвна. 

пъстроцветна дъга прекосява 

всеки милиметър от кожата ми, 

за да ме събуди от 

дълбок зимен сън. 

за да влее синьо в очите ми. 

бузите ми да придобият

онова специално румено червено, 

дето си е дискретно мое.

а косите ми да отразяват живота, 

който слънцето предлага всяка утрин. 

когато заудрят по пианото, 

феерията звуци влиза в ушите ми, 

за да измине път дълъг, 

път важен, равносилен на 

най-ексртемно преживяване. 

за да стигне до едно измръзнало сърце,

което чака отдавна да бъде

намерено. 

кажете ми, че не сънувам. 

обвинете нея - виновницата! 

тя преобръща света, 

тя дава крила, 

изгражда спасителния ми пояс от реалността

и ме блъска от парапета, 

за да се гмурна в звуците.

да достигна небето 

и да умра в покой. 

защото всеки звук е мойто първо аз.

they say you're damned if you do and if you don't you're still damned.

no way.

бягам от себе си.
бягам и от теб.
бягам.
с вятъра.
с вълните.
бягам с разтапящия се сняг,
за да си отида
и да се върна
като пойна птица -
нова,
пъстрокрила.
по-красива,
променена,
по-горда
от всякога.
недостижима.
за теб.
за мен. 
бягам, за да изгоря
всички пътища назад.
да няма път.
да няма начин.
да няма избор.
да ме няма мен такава,
каквато ме познаваш.

музикален фон: The Naked and Famous - No way

cause we're ordinary people.

so... i hold my soul and die hard.

виждам последиците от разрушението навсякъде.
изпочупената врата на детската стая.
счупените чаши във витрината, слепени нелепо с някакво странно кафяво лепило.
полуизкъртеният стол, на който стоя в момента.
сякаш през къщата е минал ураган, който е изпотрошил всичко.
с майка ми се споглеждаме, докато правим пролетното почистване. и двете знаем кой е виновен за погрома.
някога бях малко бунтарче. имах толкова много стаен гняв, че той избиваше в агресия, която не можех да овладея. единственият начин беше да помитам всичко по пътя си, докато не потуша пожара в себе си. избухвах от всичко. от най-малкото. като буре с барут, на което му трябва само клечка кибрит и.. ПУФ! край. пепел. руини. болка. мислех, че се преборвам така с болката. но не. тя беше остатъчният материал, с който се опитвах да се преборя именно чрез гнева си. винаги неуспешно.
не осъзнавах до днес колко много разрушение съм донесла.
радвам се, че успях да се изманипулирам, за да се променя и овладея всичката тази опустошителна сила, която крия в себе си. страх ме е от нея. не искам  да я отключа. защото направя ли го не знам какво ще се случи с мен. ще се изпържа в собствения си сос.
болката си остава обаче.
имам си нови начини да се справям с нея.
не работят естествено. по-скоро работят временно. забравям за нея, след което се връща двойно по-силна и постоянна в живота ми.
ама... някой ден.
някой ден ще и еба майката на нея и на всичко, което си прави лоши шеги с мозъка ми.
някой ден.
някой ден просто ще избягам от демоните си.

i'm a mind fuck. 

and i hate it. 

музикален фон: Flipsyde - Someday

i'd like to meet a mad man, who'll make it all seem sane.

Пита ме "Защо точно аз?" и не мога да отговоря на въпроса. Поне не еднозначно. Не наведнъж. Не така. Веднага. Не мога да изстрелям толкова  много чувства като пъстроцветна дъга от себе си. Като шибан Скитълс. Страхувам се.
"От какво?"
Продължава с разпита.
Как от какво? Естествено, че от себе си. Та аз нямам доверие на никого. Дори на мен самата. Странно ми е дори, че го допускам толкова близо на толкова ранен етап. Аз съм охлюв. Разкривам се наведнъж, но ако ме докоснат по рогцата, се свивам надълбоко. И не могат да ме изкарат от черупката ми. Страхувам се да не бъда наранена. А искам много да съм пингвин! Да мога да се обвържа трайно за някого. Да ми поднесат най-красивото камъче от целия плаж.
"Пингвините са ми любимите животни.",отвръща ми съвсем спокойно, гледайки ме с топлота в сините като морето очи.
Разглеждам го от всеки възможен ъгъл. Наистина ми прилича на пингвин. От онези смешните. На които нищо не им е наред. Със страннатa клатушкаща се наляво-надясно походка. С гладката безкосмена кожа. С различна от останалите "човка". Особняк ми се видя още в първия момент, смея да кажа.
А пък как ми се иска да съм неговата женска пингвин. Бленувам го. Ама си оставам охлюв... Или пък котка. Краен вариант - котка с охлювски маниери. И не мога да спра да се надявам да успее да изкара дълбоко от мен малко пингвинска същност. Надявам се.
Надявам се да се окажем повече пингвини, по-малко хора.

вдъхновено от: Sarah Jaffe - Better than nothing

посветено на Мартина Чалъкова

someone as dangerous, tainted and flawed as you.

Все още те помня. Такъв, какъвто беше онзи ден, когато се срещнахме за първи път. С онова сивото палто, което някога е било на дядо ти, загинал във войната. "Kaзват, че приличам на него по черните очи", ми споделяш. Помня запленението, с което те гледах тогава, когато ми разказваше историята на живота си. Обичах черните ти къдрави коси, които падаха изящно върху бялото ти лице. Знаех, че няма да се обръснеш и тази сутрин, и на другата, и на по-другата. Не защото не искаш, а защото като малко котенце се отърквах в грубата ти буза винаги, щом ме целунеше.
Споменът за теб е един от най-милите. Не ми се иска да го пускам.