"От какво?"
Продължава с разпита.
Как от какво? Естествено, че от себе си. Та аз нямам доверие на никого. Дори на мен самата. Странно ми е дори, че го допускам толкова близо на толкова ранен етап. Аз съм охлюв. Разкривам се наведнъж, но ако ме докоснат по рогцата, се свивам надълбоко. И не могат да ме изкарат от черупката ми. Страхувам се да не бъда наранена. А искам много да съм пингвин! Да мога да се обвържа трайно за някого. Да ми поднесат най-красивото камъче от целия плаж.
"Пингвините са ми любимите животни.",отвръща ми съвсем спокойно, гледайки ме с топлота в сините като морето очи.
Разглеждам го от всеки възможен ъгъл. Наистина ми прилича на пингвин. От онези смешните. На които нищо не им е наред. Със страннатa клатушкаща се наляво-надясно походка. С гладката безкосмена кожа. С различна от останалите "човка". Особняк ми се видя още в първия момент, смея да кажа.
А пък как ми се иска да съм неговата женска пингвин. Бленувам го. Ама си оставам охлюв... Или пък котка. Краен вариант - котка с охлювски маниери. И не мога да спра да се надявам да успее да изкара дълбоко от мен малко пингвинска същност. Надявам се.
Надявам се да се окажем повече пингвини, по-малко хора.
вдъхновено от: Sarah Jaffe - Better than nothing
Няма коментари:
Публикуване на коментар