полунощ минава, а сънят бяга от мен.
общувам си само с луната.
праща ми изречения по лъчите си
и ги отразява в прозореца,
за да станат разбираеми за мен.
харесва ми.
аз пък и говоря нежни думи,
а тя се топи, и топи, и топи като
кашкавал върху препечена филийка.
казвала ли съм ти?
с нощта сме си сестри отколе.
разбираме си се, от еднакво тесто сме замесени.
една кръв тече във вените ни.
гордостите ни се ближат взаимно като
ранени животни.
нейната, ранена от Слънцето.
моята - от мъж.
но се спогаждаме за свое добро.
делим мъки, страсти, сълзи.
дочула отнякъде, че така е по-лесно
да се оттървеш от тягостта.
и се обичаме.
обичаме се, защото кой друг ще ни
обикне истински?
Няма коментари:
Публикуване на коментар