death comes calling.

Историята на Коко не просто ме трогна. Накара ме да се замисля колко малко време имам да променя цял един начин на живот, цели 20 години на тази планета, абсолютно безсмислени - еднакво недооценени.

Лекарите казват, че ни остава малко време заедно. Равносилно е на това да бръкнат с голи ръце в гърдите ти, да изкарат сърцето ти и да го смачкат с валяк не веднъж, а много пъти, докато не стане част от нищото. "Не се безпокой, ще посрещнеш новата 2013." Тия думи не изчезват от главата ми. И не мога да спра да се обръщам назад, да се питам можех ли да направя нещо, за да я спася? Дали всичко е било по моя вина? Защото толкова пъти и пожелавах да умре, без дори да се замисля колко я наранявам. На моменти наистина го исках. На моменти далеч не го мислех. На моменти искам да се върна обратно, за да променя себе си. Да бъда дъщерята, която заслужава.

Само да можех да променя съдбата и. Да и дам надежда за живот, втори шанс, ако щеш. Не е сторила никому лошо. Цял живот е била перфектна съпруга, перфектна майка, перфектен работник... Да, правила е грешки. Но кой не ги прави? Нали затова сме хора.

Когато се раждаме, никой не пита "Защо се родих здрав? Защо аз?", но когато се появи тази болест в живота ни, не спираме да си задаваме въпроса "Защо? Защо на мен? Защо не на някого, който го заслужава?" Но кой заслужава такъв ад? Никой.

Не мога да мисля правилно.
Не мога да действам рационално.
Искам да отдам себе си на тази жена, която го е заслужила дори със самия факт, че ме е родила.
Не ми остава друго освен да се насладя на оставащото време заедно.

mama = my friend.

Преди не можех да я разбера.

Винаги и правех напук и се чудех защо на мен светът ми е крив.

Беше най-големият ми враг.

Днес.. виждам мама през друга призма. Тази на порастналото малко момиченце

и ми се иска да върна онези дни, в които не съм се отнасяла към нея така, както

една майка заслужава.

С респект.

И с уважение.

В един такъв момент искам да я прегърна силно.

Защото я обичам.

И защото е моята мама, която е жертвала себе си заради мен.

Която е вземала от своето и е заделяла, за да има за мен.

А аз - нейното малко момиченце, за което тя винаги ще се грижи.

Докато е на Земята,

докато има сили да го прави

и докато продължава да диша.

Сега я разбирам. Направила е всичко от обич.

За да не повтарям нейните грешки и да бъда безкрайно щастлива.

И в този смисъл.. няма по подходящо време от годината, за да и се отблагодаря

и да бъда до нея така, както тя винаги е била моят ангел пазител.

Обичам те, мамо. МНОГОМНОГОМНОГОМНОГОМНОГОМНОГО.