Преди не можех да я разбера.
Винаги и правех напук и се чудех защо на мен светът ми е
крив.
Беше най-големият ми враг.
Днес.. виждам мама през друга призма. Тази на порастналото
малко момиченце
и ми се иска да върна онези дни, в които не съм се отнасяла
към нея така, както
една майка заслужава.
С респект.
И с уважение.
В един такъв момент искам да я прегърна силно.
Защото я обичам.
И защото е моята мама, която е жертвала себе си заради мен.
Която е вземала от своето и е заделяла, за да има за мен.
А аз - нейното малко момиченце, за което тя винаги ще се
грижи.
Докато е на Земята,
докато има сили да го прави
и докато продължава да диша.
Сега я разбирам. Направила е всичко от обич.
За да не повтарям нейните грешки и да бъда безкрайно
щастлива.
И в този смисъл.. няма по подходящо време от годината, за да
и се отблагодаря
и да бъда до нея така, както тя винаги е била моят ангел
пазител.
Няма коментари:
Публикуване на коментар