Лекарите казват, че ни остава малко време заедно. Равносилно е на това да бръкнат с голи ръце в гърдите ти, да изкарат сърцето ти и да го смачкат с валяк не веднъж, а много пъти, докато не стане част от нищото. "Не се безпокой, ще посрещнеш новата 2013." Тия думи не изчезват от главата ми. И не мога да спра да се обръщам назад, да се питам можех ли да направя нещо, за да я спася? Дали всичко е било по моя вина? Защото толкова пъти и пожелавах да умре, без дори да се замисля колко я наранявам. На моменти наистина го исках. На моменти далеч не го мислех. На моменти искам да се върна обратно, за да променя себе си. Да бъда дъщерята, която заслужава.
Само да можех да променя съдбата и. Да и дам надежда за живот, втори шанс, ако щеш. Не е сторила никому лошо. Цял живот е била перфектна съпруга, перфектна майка, перфектен работник... Да, правила е грешки. Но кой не ги прави? Нали затова сме хора.
Когато се раждаме, никой не пита "Защо се родих здрав? Защо аз?", но когато се появи тази болест в живота ни, не спираме да си задаваме въпроса "Защо? Защо на мен? Защо не на някого, който го заслужава?" Но кой заслужава такъв ад? Никой.
Не мога да мисля правилно.
Не мога да действам рационално.
Искам да отдам себе си на тази жена, която го е заслужила дори със самия факт, че ме е родила.
Не ми остава друго освен да се насладя на оставащото време заедно.
Трудно е да се живее след такива думи. Трудно и за теб , и за нея. Ти трябва да бъдеш силната.И не си вменявай вина-всички имаме моменти, в които светът ни е крив и сипем огън и жупел, но една майка знае, че детето и я обича.Както и ти винаги ще осъзнаваш, че връзката ви е от най-силните.Опитай се сега да й показваш обичта си, опитай да й бъдеш опора.Няма да ти е лесно, но ще се справиш.
ОтговорИзтриванеПрощавай, че пиша за толкова лични неща, но публикацията ти не ме остави безразлична.