today is where you book begins. the rest is still unwritten.

Опитвам се да затворя страницата и да погледна напред. От няколко дни единственото, което правя, е да се наливам с големи количества кафе, да лежа в леглото и да гледам сериали. Може би трябва да призная, че ме е обхванала меланхолията. Но да речем, че всичко това остава в старата 2012 година и гледам напред in the bright future. Нямам нова резолюция за тази година, може би защото още не съм изпълнила старата.

Тук е мястото да резюмирам миналата година и да си направя някакви изводи. Обаче как да побера цели 365 дни в един пост. Като цяло беше добра година. Нов експириънс. Нови хора в живота ми. Нови драми. Нови мъже. Нови неизпълнени обещания към себе си.

Но знаете ли какво? Тази година ме направи по-мъдра и по-пораснала. Извървях дълъг път, за да стигна до тук. Положих прекалено много усилия, за да получа това, което имам. И смятам да не го оставям да си тръгне от мен просто така. Смятам да се боря за него. Защото това е, което искам, нали? Това е, за което съм се борила до сега. Това е моето "светло бъдеще". И никой не може да избира вместо мен. А аз съм най-важната в живота си.

Хората идват и си отиват. Някои оставят следа в живота ми, други - не. Трети просто не искат да ме опознаят. Голяма работа. Те губят. Печелят обаче онези, които остават до мен въпреки всичко и ме подкрепят в изборите ми.

2012 = too much drama in my life. 2012 бях лошото момиче. Бях кучката, която никога не остава в едни отношения. Смятам да си остана такава към момента. Не защото не искам да бъда нечия и да дам на някого специален всичко, от което има нужда. Искам, просто не се получава така. А и може би е прекалено рано за това все още. Някъде дълбоко в мен живее неспрасяемата наивна романтичка. Предполагам просто ми трябва някого, който да я изкара на бял свят отново. Но не спирам да вярвам, че някъде ме очаква  правилния човек. Проба - грешка. Кой знае; може да излезе връзка от нещо, което съм отписала тотално?

2013 е моето ново начало. Моята нова книга за писане. Буквално. Чисто нови 365 дни, които ме чакат, 365 страници, които да напиша с ежедневни избори.  Или просто 365 избора. А може би много повече. Хващам пластелина в ръцете си и го моделирам, както си поискам.

Защо не? Казвам си мислено " Да видим какво ще стане. " и започвам нова глава от живота си. Главата, в която 20-годишната Мария е щастлива и се чувства удобно в кожата си.