1. John Mayer - Slow dancing in a burning room
Или историята с първото ми гадже. Голяма любов, голямо чудо. Тогава си мислех, че няма да има друг в живота ми. Представях си как се женим, живеем заедно, правиме си деца и сме щастливи от това, което имаме. Аз винаги съм мечтаела за такъв живот. Лесен, пълен с обич и топлота. Даже бях готова да зарежа всичко заради него. Не бях предвидила обаче, че той е creepy freak и че ще успее да ме манипулира толкова лесно и да ме моделира, сякаш съм тесто, от което трябва да направи пита. Затова избягах от него. Предполагам винаги съм знаела, че той не е моят човек. Не е този, за когото пазех себе си. Но раздялата така или иначе беше тежка. Траур от 4 месеца. През целия този период John Mayer беше изцяло до мен. А "нашата песен" - единственото съществуващо озвучение.
2. David Gray - Sail away
Когато си мислех, че всичко е безсмислено, се появи той, втората голяма драма в живота ми. Прелюдия към драмата на драмите. Предполагам ролята му на ребаунд беше ясна в момента, в който осъзнах, че си пада по мен. Използвах го, за да забравя. Проблемът ми беше, че никога не съм можела да използвам хората. Факт е обаче, че го счупих тогава. Горкичкият. Но горката аз също.В резултат на всичко изгубих две приятелки. Явно не са били истински такива. Или просто не са искали да бъдат. Може би разстоянието ни пречеше. Или пък не. При всички случаи обаче това беше тежък период, в който ми се наложи да изнеса на гърба си цялата вина за една нелепа случка. Тази песен ми беше посветена тогава. И стана част от тази затворена страница. Остана като неин саундтрак.
3. Soko - I'll kill her
Първата ни среща не беше реално среща. Чух гласа му по радиото и се влюбих, без да знам името му, нито как изглежда. Не исках и да знам. Гласът ми беше достатъчен. Магнетичността му, начинът на изказване, чувството за хумор, интелигентността. Всичко това ми беше достатъчно, за да се отдам емоционално, още преди да съм се запознала с чертите на лицето му. Когато това се случи, положението вече беше неспасяемо. Сега знам, че това е първата ми голяма любов. Несподелена, разбира се, но изпепеляваща до болка. Тогава обаче ми отне доста време да призная пред себе си, че има нещо различно в него, което ме кара да се променям. Според Бегбеде любовта трае три години. Моята издържа точно толкова. Три години на влюбване, разлюбване, мразене, обичане, игнориране, търсене, болка, сълзи, сополи, тъжни песни, интриги и драма. В крайна сметка гордостта ми надделя и сложих край. За себе си. Което може би е най-доброто, което можех да направя. I'll kill her беше първата песен, която той ми прати. Предполагах, че са му разбили каменното сърчице преди мен. Истината е, че той разби моето на хиляди парченца, които така и не събрах наново. Месеци след това се връщах към тази песен с болка и умиление. Всеки път, щом го виждах с друга. Истината е, че исках да му дам много. И му дадох много. Но той ми даде повече. Казват, че истинският мъж те кара да порастнеш, което ме навежда на мисълта, че нашият човек е бил повече от истински мъж. Благодаря му от все сърце.
4. Sting - Shape of my heart
THE DENIAL. Е, те това беше най-тежкият период. Да осъзнаеш, че си обичал, че си бил отвергнат и да трябва да се задоволиш с чужда обич. Която като цяло искаш, защото знаеш, че трябва да се почувстваш окей след всичката помия, но не можеш да се лъжеш, че обичаш друг повече от предишния. Все пак той ти е изтръгнал сърцето, размазал го е, сринал го е със земята и от теб се очаква толкова скоро да го възстановиш и да го отдадеш. Най-дългата връзка в живота ми. Което като цяло не е дълго. Шест месеца не са малко време, но не са и много. Аз имах нужда от лекуване. Той ме залепи и ме събра обратно. Най-трудната задача евър. Но той се справи. За отплата аз го разбих. Не е честно спрямо него, знам. Но попаднахме в рутината. Осъзнах колко сме различни. И как не искам да се заточа с един човек, който не може и не иска да просперира и да върви напред с мен. Той ме взе, подложи ме на инкубационен период и ме излекува. И трябваше да ме пусне да избягам. Защото не можех да остана повече там. Ако бях останала, щеше да е на сила. А имах избор. И избрах себе си. Което беше съпроводено с тримесечна депресия и неспособност да се насладя на други звуци, освен тези на Shape of my heart. Защото формата на сърцето ми не беше вече същата, каквато я познавах.
4. Pearl Jam - Black
Най-тъжната песен на света. Сериозно. Предполагам това е песента, която описва всяка една шибана ситуация между мен и всеки мъж от живота ми. Винаги всяка депресия приключва с нея. Изживявам всеки ред, всяка дума, всеки акорд всеки път. И всеки път се стига до следните редове.
I know someday you'll have a beautiful life,Предполагам някой ден ще изгрее слънце и на моята улица. До тогава.. Чакаме да видим какво има да ми предложи живота и музикалната сцена.
I know you'll be a sun in somebody else's sky, but why
Why, why can't it be, can't it be mine
Няма коментари:
Публикуване на коментар