limit to your love.

Когато си in denial, e възможно най-лошото положение. Слушаш тъжни песни, мислиш си за определен човек, не можеш да се спреш. Нещо като да се пуснеш по едно от онези супер скоростни влакчета, които уж се водят "влакчета на ужаса". Струва ти се ужасно дълго, мъчително, безкрайно.. и най-вече ти идва да се изповръщаш след това. Защото всеки шибан орган в тялото ти се чувства, сякаш е дарен отдавна на въпросното същество.

И защо говоря за това?

Защото най-после смятам, че съм срещнала човек, който си заслужава. И за когото не мога да си призная, че е различен. Че ми прави нещо, не знам какво. И то не пред другите. На другите около мен им е пределно ясно какво се случва, какво ще се случи после и как по-точно ще завърши цялата история. Аз не мога да си го призная пред себе си. Донякъде, защото не искам да кажа "Да, зависима съм от този човек", донякъде, защото ако потвърдя обсесията си, значи съм се въвлякла в поредния безсмислен филм с трагичен край, в който аз съм разбита на парченца, а другият човек - безкрайно щастлив.

Жестоката истина е, че май съм влюбена. И ми идва да изстрелям от сърцето си шибана дъга от чувства, за да направя един-единствен човек щастлив. Който прави мен щастлива. Само с присъствието си. Само с един ред. С един поглед. Една целувка. Дори фактът, че се намираме в една стая ме прави щастлива. Ако ще и "Монополи" да играем!

Страхът от rejection обаче е по-силен. Не можеш да го победиш. Игра на сенки. Дали ти даде онзи знак, който очакваш да видиш, за да рискуваш и да се хвърлиш отново в потопа, или всъщност на тебе ти се иска да се е случило. Защото не ти се иска да си отхвърлен наново. И да се събираш малко по малко или по-лошо - някой друг да те събере и в крайна да минеш през него като ураган и ще се случи това, което е довело теб до тази отчайваща ситуация.

Предполагам не искам да минавам през всичката драма още веднъж. Но пък май, за да е щастлив човек, точно от това има нужда. Постоянна смяна на сезоните. Постоянен вятър. Постоянно течение. Сивотата ни убива. Разнообразието и опитите са новото "сиво". Новата мода. Придържайте се към нея, за да получите това, което искате. Понеже аз съм старомодна, ще си го карам по моя начин. Пожелайте ми успех.