когато тромпетите засвирят,
оставам безмълвна.
пъстроцветна дъга прекосява
всеки милиметър от кожата ми,
за да ме събуди от
дълбок зимен сън.
за да влее синьо в очите ми.
бузите ми да придобият
онова специално румено червено,
дето си е дискретно мое.
а косите ми да отразяват живота,
който слънцето предлага всяка утрин.
когато заудрят по пианото,
феерията звуци влиза в ушите ми,
за да измине път дълъг,
път важен, равносилен на
най-ексртемно преживяване.
за да стигне до едно измръзнало сърце,
което чака отдавна да бъде
намерено.
кажете ми, че не сънувам.
обвинете нея - виновницата!
тя преобръща света,
тя дава крила,
изгражда спасителния ми пояс от реалността
и ме блъска от парапета,
за да се гмурна в звуците.
да достигна небето
и да умра в покой.
защото всеки звук е мойто първо аз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар