изпочупената врата на детската стая.
счупените чаши във витрината, слепени нелепо с някакво странно кафяво лепило.
полуизкъртеният стол, на който стоя в момента.
сякаш през къщата е минал ураган, който е изпотрошил всичко.
с майка ми се споглеждаме, докато правим пролетното почистване. и двете знаем кой е виновен за погрома.
някога бях малко бунтарче. имах толкова много стаен гняв, че той избиваше в агресия, която не можех да овладея. единственият начин беше да помитам всичко по пътя си, докато не потуша пожара в себе си. избухвах от всичко. от най-малкото. като буре с барут, на което му трябва само клечка кибрит и.. ПУФ! край. пепел. руини. болка. мислех, че се преборвам така с болката. но не. тя беше остатъчният материал, с който се опитвах да се преборя именно чрез гнева си. винаги неуспешно.
не осъзнавах до днес колко много разрушение съм донесла.
радвам се, че успях да се изманипулирам, за да се променя и овладея всичката тази опустошителна сила, която крия в себе си. страх ме е от нея. не искам да я отключа. защото направя ли го не знам какво ще се случи с мен. ще се изпържа в собствения си сос.
болката си остава обаче.
имам си нови начини да се справям с нея.
не работят естествено. по-скоро работят временно. забравям за нея, след което се връща двойно по-силна и постоянна в живота ми.
ама... някой ден.
някой ден ще и еба майката на нея и на всичко, което си прави лоши шеги с мозъка ми.
някой ден.
някой ден просто ще избягам от демоните си.
i'm a mind fuck.
and i hate it.
музикален фон: Flipsyde - Someday
Няма коментари:
Публикуване на коментар