when you said it's nobody's fault, well, i guess you mean it's mine.

i thought we'd make it, but what the fuck did i know?

януарски следобеден ден в Сливен.
16:12
аз се наливам с топло кафе.
слушам Jaya, както всеки друг път.
и ето.. тръгва Nobody's fault от winamp.
пускам я на replay.
чудя се.. мамка му, защо Джефри е написал толкова готин текст, който да ме кара
да се замислям за някакви минали неща и да ме избива на философстване.
не е честно.
предполагам "миналите неща" ме направиха това, което съм в момента.
онези, които са били несподелени.
онези, които са ме наранили.
онези, които са ме накарали да прокървя до болка.
нали знаете, казват, че "това, което не те убива, те прави по-силен" and that kind of bullshit.
никога не съм вярвала в тези думи.
винаги съм смятала, че с всяко разочарование умира по една истинска частичка от мен,
която загубвам завинаги, перманентно отсъствие на "мен" от "мен" и вероятно перманентно
"отдаване" на "мен" на някого другиго, който често спорно заслужава тази чест.
и сега идва редът на онова размишление дали някога отново ще се събера цялата.
или трябва да обикалям къщите на "онези" и да им се моля да ме върнат при мене си.
техният отговор: "ми.. сори, мацка. аз не съм вземал нищо от теб. освен якия секс и яките
свирки, ама не мисля, че те трябва да се броят, защото.. е, защото ти сама си ми ги даде."
"ама.. не е така бе, пичове." ми се иска да изкрещя на света от тъпи курове, които не осъз-
нават каква притегателна сила имат всъщност."изобщо не е така. аз съм вложила част от крехката си душичка дори и в секса. и сега си я искам обратно."
иска ми се да се видя същата, каквато бях преди 3 години, сега.
една такава.. щастлива, безгрижна, оптимистична, необременена.
липсвам си. ужасно много си липсвам.
поглеждам се в огледалото и си липсвам.
и не е, за да се разочаровам от това, което съм сега.
не. напротив. гордея се със сегашното си аз, готово да мачка всички и да им докаже, че е нещо,
някой, човек, способен на велики дела.
обаче това сегашно аз никога няма да бъде онзи свръх-аз, към когото се стремя, без да се е съединило с предишното.
липсвам си. ужасно много си липсвам.
защото сега щях да съм отвъд всичко, което вълнува съзнанието.
щях да съм прескочила бариерата, водеща към самопознанието.
и пак стигам до онзи момент, в който осъзнавам, че ми трябва някой, който да ме върне назад.
да ми покаже миналото, за да продължа в бъдещето.
да отвори скрина, потънал в прах и да разкрие всички тайни и мечти, вярвания, сънища, рисунки за бъдещето, гадания.
това обаче не се случва.
и не е ничия друга грешка освен моя.