Добре. Нека си задам въпроса така. Какво правите, когато човекът, заради когото сте изгубили почти 3 години от ценния си живот, обичайки го, по ваше мнение той просто ви е използвал сексуално, поради което вие сте престанали да общувате с него, ви заговори?
Дали му отвръщате?
Или пък се правите на ненормални, все едно не ви е казал нищо?
Дилема. Голяма. Отвратително огромна.
Супер масивна.
Та.. снощи това ми се случи и сега се чувствам странно.
Какво се отговаря на "Щом съм те поздравил и съм те прегърнал, значи ми е приятно да те видя. Пък и ти без това нямаше да го направиш, ако не бях аз."?
Озадачаващо е.
За момент почувствах огромната нужда да му изкрещя в лицето какво съм изпитвала към него, но в следващия миг размислих. Знам, че трябваше да реагирам на секундата, но единственото, което можех да си помисля, беше "WTF, защо той ми говори? Не бях ли достатъчно ясна с игнорирането си?" Или просто съм станала мега предпазлива към него.
И не мога да спра да мисля за това, което Мартина ми каза.
[24.12.2011 г. 15:37:09] Мартина: не е истина колко те променят някви случки. мислиш си че цял живот ще бягаш и изведнж без да се усетиш, виждаш че се бориш и знаеш кво искаш... и обратно... ако винаги си вървял след тва което искаш и супер много са те сринали, се затваряш дотам че всяка една крачка ти се струва унижение. но в момента въпреки че и аз съм ебати положението, мисля да изстискам до последно квото мога, за да знам поне... то винаги е или не или да, няма средно
При мен.. беше второто. Абе.. цялото положение е отвратително извратено. Като реших да го забравям, все си повтарях "някой ден ще разбере, че съм била готова на всичко за него и ще съжалява", както и "някой ден ще се срещнем пак", както и естествено "някой ден ще сме заедно и ще бъдем щастливи, а аз ще бъда госпожа Георгиева". А сега, когато го виждам почти година по-късно и ми говори, не знам дали искам някое от тия неща да се случи. Просто.. искам да знае, че съм чувствала нещо изключително силно към него, което ме е променило със 180 градуса. Нали в крайна сметка по това познаваш истинския мъж - променя те веднъж завинаги и израстваш с 5-10 години, без да си се усетила как.
И понеже напоследък се превръщам в нещо неопределено - уж жена, но действащо като мъж, а той е в основата на всичко, или поне в началото на тези процеси, които доведоха до това положение, мисля, че ако най-после излея парата от себе си, ще ми помогне да се издигна над всичко преживяно. Ще се оттърва от товара и ще знам, че в крайна сметка съм му казала всичко, което съм имала да му кажа. Всеки случай е по-добре от да продължавам да го подминавам като малка гара все едно никога не е съществувал. Най-малкото, защото съществуваше. И премина през космоса ми като ярка комета, която ме изгори и подпали пожар в мен, за да ме превърне в това, което съм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар