Или поне от един определен период насам изобщо не я харесвам.
Не че си е виновна нещо самата Коледа, просто.. вече не е същата.
Истинската Коледа, тази, която обичам, е с мирис на портокали. Онази, на която се събуждаш и всичко навън е потънало в 60 сантиметра бял прекрасен пухкав като захарен памук сняг, който чака да се тръшнеш в него и да потънеш, правейки отчаян опит да се получат снежни ангели. И тогава тате ни караше да се облечем дебело, грабвахме шейната и заминавахме в планината да се пързаляме и да правим снежни човеци. И чак когато мръкнеше, се прибирахме, изморени от игра и тичане, а мама беше направила топъл чай, който пиехме, гледайки "Милион и едно желания". Разбирате ли.. Коледа
беше магическа, прекрасна, един ежегоден ритуал, триумф на зимата над всичко останало. И поради тази причина винаги нямах търпение да дойде. А сега Коледа се ограничава до мириса на портокали и рекламата на Кока Кола, която между другото вече е ужасна. Забравих да добавя и Сам вкъщи. :D
В един момент човек не може да се запита какво остана от този така прекрасен празник? Дали хората не сме забравили за коледната магия и коледните чудеса? Защото вече и те не се усещат.. Коледата до толкова се е комерсиализирала, че е заприличала на парад на разточителството.
И как да не я мразиш после!
Another Christmas to ruin.
Няма коментари:
Публикуване на коментар