И после... нямало съдба.

Снощи по това време бях най-депресираният човек на света, защото мразя да ме лъжат. А един мъж си беше позволил да го направи. Заблуди ме, за да си легне с мен общо взето. Аз още смятам, че можехме да си спестим много драма, ако в самото начало ми беше казал " Искам да се чукам, скъпа. ". Така и така му бях навита. Но не..не искам да говоря затова. Искам да говоря за това колко тъпо ми стана, че нямаше топките да ми го каже в очите. Всъщност.. не. И за това не искам да говоря, защото е зад гърба ми вече. Надявам се да му стане максимално тъпо от постъпката му. Което е малко вероятно.
Това, за което НАИСТИНА искам да говоря, е, че СЪДБАТА Е НАЙ-ЯКОТО НЕЩО НА СВЕТА. Не мислех, че съществува. До днес. Или ако не съществува, кой ще ми обясни кой е тоя висшият, на когото му пука толкова за мен, че да ми оправи настроението толкова. Случайност?! Едва ли. Явно просто е трябвало да се случи сега, за да мога да се нарадвам максимално. И все пак... това е най-най-най-най-най-неописуемото и неразбираемото нещо, което ми се е случвало от години насам.
Та.. както обяснявах, снощи ми беше кофти вечер. Излязох с приятелки, пихме текили и всичко за момент пак беше чудесно... до сутринта, когато отново се сетих как за втори път в живота ми, ме използваха сексуално. И хоп.. от нищото се появи моят спасител в лицето на Деси със съобщението " На 02.12. Jaya the cat ще свирят в Mixtape 5 "
Онези, които ме познават ужасно добре, биха предвидили реакцията ми. За тези, които не ме, представете си, че имате шанс да видите за първи път на живо любимата си група, защото Jaya за мен са точно това. Сякаш целият свят се сви точно за минутата, в която ми каза "Jaya the cat ще идват в България" и единственото, което можех да чуя в мозъка си, беше "АААААААААААААААААААА." И всичко ми се стори възможно и прекрасно, и чудесно, и светът пак стана онзи, който виждам всеки ден - изпълнен с чудеса, които да компенсират гадостите. Съответно първото нещо, което направих, беше да си резервирам билет.
Но това не е всичко... Вижте, Jaya the cat са ми нещо като култ. Действително единствената група, която ми оправя настроението. Затова ги обичам неописуемо много. От безкрайност до безкрайност. Така че.. можете да предвидите, че съм си добавила отдавна всички членове на групата във Фейсбук. Имах ги, но никога не се осмелих да контактувам с никого от тях, защото.. е, някакси странно ми беше да възприема факта (направо несмилаем), че аз... АЗ?!?!?! бих могла да го направя. Обаче.. след като вече бях решила, че вчера е денят за чудеса, трябваше да опитам. А и бях натрупала толкова много позитивна енергия в себе си, че тя направо нямаше как да излезе от мен само с подскачане из стаята и пляскане като плиткоумен тюлен. И така.. аз най-после направих нещо, което не съм мислила, че ще имам смелостта да направя - писах на Geoff Lagadec (вокалиста на Jaya), като изобщо не съм и очаквала, че ще получа отговор. Просто.. исках да изкажа недоизказаното си огромно, не, ГИГАНТСКО ЖЕЛАНИЕ да ги видя на живо. И знаете ли, не само че получих отговор, но и можех да усетя огромната любов на Джеф към България и българите. И за момент се почувствах най-щастливия човек на света, на  когото не му пука дали снощи са му съобщили, че единственото, което са искали от него, е секс, на когото му е през к*** за всички неприятности в семейството, на когото всичко му е наред.
И после.. нямало съдба.
От мен да знаете, не само че има, но и работи в наш интерес, компенсирайки ни за всички лоши неща, които са ни се случили.
Това, че ние сме малоумни и не го забелязваме, може да е само наш проблем и съответно знак, че трябва да променим нещо в себе си.