събота, 26 ноември 2011 г.

And i wish i could turn back the time.

[10:11:14 PM] JusT...MiM [...VamPSiSteR...][SMF!]: мисля си всъщност много неща,всеоще съм прекалено объркана и необмислила нещата спокойно,но знам,че ти си най-прекрасното нещо, което някогая ми се е случвало..имаш ли изобщо представа кога за последно съм била щастлива толкова, колкото в последните няколко дни. бях точно толкова щастлива преди 2 години. но сега не е моментът да мисля за тогава. мисля, че си нереален, сякаш принцът от приказките е излязъл от там и не мога да проумеяоще, че е дошъл не при коя да е, а точнопри мен. о, боже, сърцето ми ще изскочи и не мога да спра да се усмихвам... и сега, ако очакваш да ти кажа, че не съм безразлична, си прав в очакванията си, защото единственото, което не изпитвам към теб в момента, е безразличие. добре де, думата не е страшна, няма да ме изяде... мамка му, какво пък толкова... ВЛЮБЕНА СЪМ! БЕЗНАДЕЖДНО ВЛЮБЕНА.


И седя си аз.
И ги чета тея редове от 2009.
И се чудя кой дявол ме е накарал да пиша такива дивотии.
И сега.. цели 3 години след 2009 знам, че изобщо не бях влюбена тогава.
Аз дори не знаех какво е любов.
Нямах си ни най-малка представа.
Знаете ли кое е най-тъжното обаче?
Че три години по-късно аз още нямам идея що е това любов?
Не за друго.
Аз моята любов я имам в огромни количества и да я раздавам, раздавам, раздавам
като усмивка. Без пари. Без лоши чувства. Без задни мисли. Раздавам своята чиста
любов на всички, които имат нужда.
Най-тъжното в цялата история е, че аз самата никога не съм получавала любов от онези, на които съм давала или съм обичала.
А това, скъпи мои, е нещото, което май всяка година си пожелавам.
...

ИЗВОД: Време е да почна да си пожелавам неща, които реално мога да получа. Или поне шоколад. В кашони. Опакован от мармоти.

VS.

Няма коментари:

Публикуване на коментар