Тъпото е, че музиката винаги определя настроението ми. Може и да е обратното, но често ми се струва, че тя е виновницата за всичко. И това вероятно аз го позволявам, но.. не мога да кажа със сигурност. Иначе е необяснимо как така си стоях и се сетих за детството си.
Сетих се за там. Моето село. Там, където преживях толкова много неща. И ми стана милно. Залипсва ми да ставам рано в 8 и да излизам веднага, несресана, с неизмити зъби, грабвам кифлата с мармалад, която баба ми обикновено ми купуваше и изчезвах.
Какво правехме? Събирахме се цялата махала малки изродчета и обикаляхме улиците. Все търсехме някакви далавери, че да имаме пари, за да ги похарчим за вафли "Болярка" или ледени сокчета. А когато станеше по-приемливо като температура, излизахме навън, за да играем на всевъзможни простотии - кър, лабиринт, жоменка, шише, подаръци и какво ли още не.
Детството ми е една торба откраднати орехи, заровени с пясъка.
Детството ми е къщата на дядо Деньо, който ни учеше как да дърводелстваме, но Красимир му счупи едното длето.
Детството ми е захарно петле, от онези, червените, които циганките продаваха по 0, 25 ст.
Детството ми има дъх на липа.
Детството ми е всички онези вечери, в които стояхме до късно, за да си разказваме страшни истории за умрели хора, странни вещици, проклятия.
Детството ми е пътешествие с колело до близкото село.
Детството ми е най-добра приятелка циганка, която замина незнайно за къде.
Детството ми са "Жената на моя живот.", "Спасители на плажа.", "Алф."
Детството ми са детските филмчета по Картуун-а и Фокс Кидс от 3:00 по БТВ.
Детството ми е едно Нинтендо, пълно с "Танкове", "Супер Марио", "Доктор Марио".
Детството ми е тамагочи.
Детството ми действително ми липсва и понякога се чудя защо днешните младежи го заменят с "порастването". Не осъзнават ли, че това са най-прекрасните години от живота им, когато единственото им задължение е да извикат приятелите си и да скитосват, измисляйки си премеждия, с които да покоряват света. Защото това е, от което се нуждае едно дете. Да задоволява любопитството си, опознавайки света частица по частица.
Васил Найденов - След края на света
Детството ти е прекрасно. И толкова подобно на моето... всъщност, подобно на това на всички деца, които сега са възрастни под прикритие и таят мили, дори най-милите спомени за онези времена.
ОтговорИзтриванеКрасиво е. Усмихващо :)