as we die, both, you and I. [обръщението]

и умирах - me.
и умирах - me.
и умирах - me.
май през цялото време бях само аз тази, която умираше, не само губейки частичка от себе си, но и все пак очаквайки те да ме събереш. но ти така и не се обърна назад, за да видиш онези сини очи, залепени за гърба ти.
нищо подобно не се случи.
предполагам това е, защото ти си себично копеле, което не осъзнаваше какво причинява на току-що прохождащото в любовта дете. така и така разби сърцето ми.. защо е тогава цялото това писание, ще попиташ ти, фармацевте.. защо е цялата тая дандания.?!..
"ще го преживееш. ", това би казал сега, бих го прочела в устните ти, " ще си намериш по-добър, ще ме забравиш и ще си се чудиш един ден к'во толкова си намерила в мен. "
предпочиташ да вракуваш пред това да се изправиш пред истината, нали? не за друго, но те познавам прекалено добре, за да кажа, че те е страх... изпитваш ужасение да бъдеш обичан. мисълта, че си обичан от нежно същество, те плаши до смърт, признай!
за да бъдеш още по-ужасен до отвращение, ще ти кажа..
обичам малкото ти носле, обичам да заравям пръсти в бебешки меките ти коси, обичам да наблюдавам бръчките по лицето ти, обичам да си играя с брадата ти, обичам онази сладка бенка на дясната ти буза.. обичам теб. и никога няма да можеш да промениш това.