this is the sound of the emptiness.

Понякога просто се случва така. Някъде по пътя съм направила десен завой, докато той е продължил в друга посока и сме се разминали. Какво остана след това? Пепел и болка?

Мне. Удавям мъката в няколко чаши ром, позволявам на няколко непознати да докосват с ръце там, където преди това са пипали неговите, и всичко е наред отново. Връщам се бавно към старото положение на самота и безразличие. Не е особено трудно, не трябват много усилия, изисква само една свободна вечер.

Свиквам да губя хора всеки ден. Важни хора. Близки хора. Специални хора. И не толкова специални и значими. Попаднала в омагьосан кръг, в един тънък миг между агонията и щастието, вчера, днес и утре се сливат в спокойствието на самотата. И тогава осъзнавам колко прекрасно е просто да съм аз, да имам свободата да правя избори за себе си.